„СЛЪНЧОГЛЕД” („ПОДСОЛНУХ”)
Елка Няголова (р. 1952 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Сергей Шелковый
Елка Няголова
СЛЪНЧОГЛЕД
Сега съм точно септемврийски слънчоглед.
Главата ми тежи на раменете
и капят мисли – вярвам, че узрели...
И само нощем продължавам да сънувам
зелената си рокля на стеблото
и златното на дните изтъркулнати...
Врабци кълват от капещите думи,
а после преповтарят ги на срички,
заекват срещу слънцето, разказват
за чуждия живот – със безразличие...
Елка Няголова
ПОДСОЛНУХ (перевод с болгарского языка на русский язык: Сергей Шелковый)
Я ныне – словно сентябрьский подсолнух.
на плечи склонила отяжелевшую голову,
и сыплются мысли – семенами наверняка уже зрелыми...
А что ни ночь снится мне снова
зелёное платье на стройном стебле
и золото минувших дней – уходящее...
Птица по капле выклёвывает слова,
повторяет их потом по слогам –
сбиваясь, пересказывает солнцу вести
из чужой жизни – почти уже безразлично...